НАЗИВАЧ — ТРАНСКРИПЦІЯ

[назиева́ч]

відмінок однина множина
називний [назиева́ч] [назиева́ч’і], [назиевач’і́]
родовий [назиева́ча], [назиевача́] [назиева́ч’іў], [назиевач’і́ў]
давальний [назиева́чеив’і], [назиеваче́в’і], [назиева́чу], [назиевачу́] [назиева́чам], [назиевача́м]
знахідний [назиева́ча], [назиевача́] [назиева́ч’іў], [назиевач’і́ў]
орудний [назиева́чеим], [назиеваче́м] [назиева́чамие], [назиевача́мие]
місцевий [назиева́чеив’і], [назиеваче́в’і], [назиева́чу], [назиевачу́], [назиева́ч’і], [назиевач’і́] [назиева́чах], [назиевача́х]
кличний [назиева́чу] [назиева́ч’і], [назиевач’і́]
Коментарі
Щоб додати коментар, увійдіть.